Р Е ШЕНИЕ

 

№  ..

гр. Ловеч, ………….....2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен състав, в публично заседание на тридесет и първи януари две хиляди и тринадесета година в състав:

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

 

при секретаря Й.И., като разгледа докладваното от съдия Любомира Кръстева адм.дело №255 по описа за 2012 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл. 204 ал.1 от АПК и чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1 ал.1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Административното дело е образувано въз основа на искова молба с вх.№ 2198/04.09.2012 г. подадена от В.Л.В. *** против Изпълнителна агенция Автомобилна администрация гр.София, ОО КД-ДАИ гр.Ловеч, с която са предявени искове за присъждане на обезщетения в общ размер на 1300 лв. / хиляди и триста лева/ за претърпени неимуществени вреди в размер на 500 лв., изразяващи се в преживяно притеснение и негативни емоции, накърнено добро име, и за претърпени имуществени вреди  в размер на 800 лв., изразяващи се в повреди причинени поради престой и излагане на атмосферните влияния на лек автомобил Ситроен модел Саксо с рег.№ОВ1849АК, които са последица от отменен незаконосъобразен административен акт Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-18-127/19.01.2012 г. издадена от ИД Началник на Областен отдел „Контролна дейност – ДАИ /ОО КД-ДАИ/ гр.Ловеч, с която на ищеца е наложена ПАМ „спиране на движение за срок от шест месеца” на посочения по-горе лек автомобил по чл.106а ал.1 т.1 и ал.2 т.1 и т.4 от ЗАвтП.

Ищецът моли да се уважат исканията му и да се присъдят направените деловодни разноски.

В открито съдебно заседание по съществото на спора ищецът редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът, ИА”АА”-София, редовно призована, се представлява от юрисконсулт К., ангажира становище за неоснователност на иска. Депозирани са и писмени бележки по същество на спора.

Окръжна прокуратура–Ловеч, редовно призована, не изпраща представител заседанието по същество на спора. В депозирано по делото писмено становище прокурор Светла И. поддържа изложеното в предходно съдебно заседание становище за частична основателност на предявените искове.

Всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму.

Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани от отменени като незаконосъобразни административни актове на административни органи и длъжностни лица, които са вид искове за непозволено увреждане, се разглеждат по реда на глава единадесета от АПК.

Чл. 203 ал. 2 от АПК препраща към Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ по неуредени въпроси за имуществената отговорност, т.е. препращането е само към материално-правните норми, касаещи имуществената отговорност.

В случаите на неуредени процесуални въпроси следва да се прилага субсидиарно ГПК по силата на чл. 144 от АПК, към който обратно препраща чл. 1 ал.2 от ЗОДОВ, където под „реда” следва да се разбират процесуалните разпоредби касаещи първо-инстанционните производства по обжалване на административни актове, действия и бездействия на административните органи.

За да се ангажира отговорността на ответника на основание чл. 1 от ЗОДОВ, следва да се установят елементите от фактическия състав на посочената разпоредба – отменени незаконосъобразни актове, издадени от администрацията на ответника, при или по повод административна дейност, претърпяна от ищеца вреда и причинна връзка между незаконните актове и вредата.

За да възникне право на обезщетение, е необходимо ищецът в настоящото производство да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: настъпила вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално причинени нематериални и материални вреди, незаконосъобразен административен акт на орган или длъжностно лице на ответника, като вредата трябва да е настъпила в резултат на незаконосъобразния акт, и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда, т.е. причина за настъпването на вредите да е само отменения като незаконосъобразен административен акт.

Съгласно чл. 204 ал. 1 от АПК иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред.

Съгласно чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите. Компетентния административен орган, който следва да бъде ответник по предявените искове за обезщетение, е ИА”АА” – София  /чл. 2 ал.3 от ЗАвтП/, която е компетентното юридическо лице.

Предметът на делото се определя от правните твърдения на ищеца, съдържащи се в исковата молба. Съдът е обвързан с твърденията на ищеца в исковата молба. Дали те отговарят на обективната действителност се установява със съдебното решение. Съгласно чл. 144 от АПК във вр. с чл. 154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства и твърденията на ищеца, намира за установено следното от фактическа страна по конкретния спор:

Отговорността по чл. 203 от АПК във вр. с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е обективна, т.е. държавата отговаря за вредите, причинени от незаконосъобразни бездействия на нейни органи и длъжностни лица в качеството им на административни органи при или по повод изпълнение на административна дейност, независимо дали длъжностното лице е действало виновно.   

Първото условие е актът, действието или бездействието, да са в изпълнение на административна дейност.

В случая се твърди, че вредите са последица от отменена от АС-Ловеч като незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-18-127/19.01.2012 г. издадена от ИД Началник на ОО КД-ДАИ гр.Ловеч /лист 76 и 77 от делото/.

Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка „спиране на движение за срок от шест месеца” на основание чл.106а ал.1 т.1 и ал.2 т.1 и т.4 от ЗАвтП е индивидуален административен акт.

Със заповедта, видно от представеното копие от съдебно решение  /лист 76 и 77/ е спрян от движение за срок от шест месеца от датата на сваляне на табелата с регистрационния номер и отнемане на свидетелството за регистрация процесният лек автомобил, посочен по-горе, и е определено мястото на домуване на „охраняем паркинг в гр.Троян ул.Георги Раковски №59”, като разходите по домуването са за сметка на водача. Заповедта е обжалвана пред АС-Ловеч, въз основа на което е образувано адм.д. № 98/2012 г. по описа на съда, препис от влязлото в сила решение по него, с което заповедта е отменена като незаконосъобразна, е приложен по делото /лист 7 и следващи/.

Съгласно чл. 107 ал.3 от ЗАвтП обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ по чл. 106а от ЗАвтП не спира изпълнението им. Следователно, с оглед безспорното издаване на 19.01.2012 г. на заповед за прилагане на ПАМ „спиране на движение за срок от шест месеца”, е безспорно и изпълнението на мярката за срок от шест месеца считано от датата на връчване на издадената заповед 23.01.2012 г. до 23.06.2012 г.

Безспорно е по делото, че Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-18-127/19.01.2012 г. издадена от ИД Началник на ОО КД-ДАИ гр.Ловеч е отменена като незаконосъобразна с  влязло в сила Решение № 98/12.06.2012 г. по адм.д.№ 53/2012 г. по описа на ЛАС /лист 7 и 8/.

С оглед изложеното съдът намира, че е налице предпоставката отменен незаконосъобразен административен акт, издаден в изпълнение на административна дейност.

Второто условие за възникване на право на обезщетение е да са настъпили вреди за ищеца, независимо дали са имуществени /загуба или пропусната полза/ или неимуществени. Ищецът твърди настъпили неимуществени вреди на стойност 500 лв. и имуществени вреди на стойност 800 лв.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Съдът по искане на ищеца е допуснал извършването на съдебна експертиза.

От показанията на свидетелката Радевска се установява, че ищецът е търпял неудобства поради невъзможността да ползва лекия си автомобил, като се е налагало да ползва леки автомобили на познати в периода от 6 месеца, а постоянно паркираният лек автомобил в двора на жилищната сграда в гр.Троян ул.Г.С.Раковски № 59, където се намира жилището на ищеца, е причинявал неудобства на съседите /лист 40 стр.8/.

Ищецът твърди, че като последица от престоя без движение при изпълнението на принудителната административна мярка, хидравличната помпа и спирачната система на автомобила са се оказали неизправни след края на изпълнение на ПАМ и автомобилът не може да бъде използван, без да се извърши ремонт и смяна на детайлите на спирачната система от специалисти в автомобилен сервиз.

От заключението на допусната по делото техническа съдебна експертиза, е видно, че към 01.10.2012 г. процесният лек автомобил е с неизправна спирачна система, като за привеждането й в изправност е нужна смяна на хидравлична помпа спирачки, вакуум сервоусилвател, жило ръчна спирачка и спирачна течност, на обща стойност 481,50 лв., като трудът за смяната им възлиза на стойност 81,60 лв, или общо 563,10 лв. Вещото лице е направило извод, че повредите по спирачната система на автомобила се дължат на обездвижване в продължителен период от време, какъвто е периодът от 6 м. В съдебно заседание заявява, че при запалване на двигателя и натискане на спирачния педал, спирачната система може да се задвижва на място и да се предотврати клеясването на детайлите и повреждането им /лист 40/.

С оглед изложеното съдът счита, че и второто условие за възникване на право на обезщетение е налице - да са настъпили вреди за ищеца.

Спорно по делото е дали е налице пряка причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт на административния орган, и настъпилите вреди.

Видно от съдържанието на отменения административен акт, с него е разпоредено спрения от движение автомобил да домува на „охраняем паркинг гр.Троян ул.Георги Раковски № 59”, като разходите във връзка с домуването на превозното средство на „платен охраняем паркинг” са за сметка на водача, т.е. ищеца.

В заповедта са посочени и условията, при които собственикът на превозното средство може да отведе от паркинга автомобила – след заплащане на глоба по влязло в сила наказателно постановление и осигуряване на репатриращ автомобил.

От изложеното следват няколко извода:

На първо място автомобилът не е поверен изрично за пазене на ищеца.

В отменения административен акт се сочи място на домуване „охраняем паркинг гр.Троян ул.Георги Раковски № 59”. Съвпадението на адреса на посочения в заповедта „охраняем паркинг” с административния адрес на сградата, в която се намира и адреса на ищеца - гр.Троян ул.Г.С.Раковски №59 вх.В, не е равнозначно на изрично волеизявление на административния орган за възлагане върху ищеца на отговорността по охраняване на спрения автомобил по време на изпълнение на принудителната административна мярка.

От разпита на свидетеля по делото се установи, че автомобилът е бил паркиран в двора на сградата, в която живее ищеца, и по време на изпълнение на принудителната административна мярка /ПАМ/ се е налагало два пъти да се премества автомобилът, за да не създава затруднения на други живеещи на адреса лица да ползват двора на жилищната сграда, която е с три входа /лист 40 стр.8/, за да си доставят дърва за огрев.

По делото няма доказателства на посочения в заповедта адрес да е налице охраняем паркинг, или платен охраняем паркинг.

Няма данни на кого персонално и изрично е поверен автомобилът за охраняване по време на изпълнение на ПАМ.

От данните по делото е видно, че фактическото изпълнение на охраняването на лекия автомобил действително е извършвано от ищеца, но това той е направил поради подбуди присъщи на собственика на вещта – за да запази собствеността си, като, за да не извърши нарушение на наложената ПАМ, се е ограничил само в наблюдаване на вещта и в предприемане на неотложни действия за осигуряване на престоя й пред жилищната сграда, без да създава неудобства по ползването на двора от останалите живеещи на адреса лица и опасност от повреждане на автомобила от действията на трети лица.

Т.е. ищецът е положил грижа за чужда работа при условията на чл. 61 ал.2 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ във вр. с чл. 60 ал.3 от ЗЗД.

Като се има предвид, че при престой на охраняем паркинг лицето, което стопанисва паркинга, обичайно няма вменено задължение да се грижи и за поддържането в изправност на системите на охраняваните автомобили, а само за охраната им от посегателства от трети лица, и с оглед обстоятелството, че процесният автомобил не е откраднат и няма данни да е повреден от недобросъвестни действия на трети лица, съдът счита, че ищецът е изпълнил добросъвестно поетата чужда работа, като е положил необходимата грижа и е съхранил вещта по време на изпълнение на ПАМ, въпреки че не му е било възложено изрично с административния акт да осъществява тази дейност.

Вторият извод, до който стигна съдът е, че от принудителния престой по време на изпълнение на ПАМ, спирачната система на автомобила не функционира нормално.

По делото е допусна съдебно-техническа експертиза, заключението по която е прието като доказателствено средство, и съдът го кредитира, тъй като същото отговаря ясно, компетентно и конкретно на поставените въпроси, и съответства на останалите събрани по делото доказателства.

Видно от заключението на вещото лице поради продължителния престой на автомобила без използване, в спирачната система на същия са се появили корозия и клеясване, които са довели до обездвижване или блокаж на отделни части от спирачната система, поради което крачната и ръчната спирачка на автомобила не функционират нормално. За привеждане на автомобила в изправност вещото лице е установило, че е необходимо да се сменят някои от частите – хидравлична помпа спирачки/главен спирачен цилиндър, вакуум усилвател/серво, жилна спирачка и да се смени хидравличната течност, на обща стойност от 481,50 лв., за което ще са необходими 6,8 ч. труд на стойност 81,60 лв.

При изслушването в съдебно заседание вещото лице е пояснило, че с тези неизправности автомобилът не може да  се движи на собствен ход, тъй като е опасен /лист 39 стр.4/, от което е очевидно, че ще е нужно репатриране с друг автомобил до оторизиран сервиз, където да се извърши подмяната на посочените по-горе части.

По делото са представени два броя оферти от доставчици на услугата „пътна помощ” /лист 50 и 51/, от които е видно, че най-ниската цена за предоставяне на тази услуга в района на гр.Троян е 137,88 лв.

Третият извод, до който достигна съда е, че единствена причина за престоя на процесния автомобил, причинил неизправностите в спирачната му система, в периода от 23.01.2012 г. до 23.06.2012 г., е отменената Заповед №РД-14-18-127/19.01.2012 г. издадена от ИД Началник на Областен отдел „Контролна дейност – ДАИ гр.Ловеч.

Видно от отменената заповед и приложеното по делото Решение № 98/12.06.2012 г. на ЛАС длъжностни лица на административния орган, ответник по делото, са установили , че към м.12.2011 г. /поради техническа грешка вероятно посочен като м.12.2012 г. в заповедта/  и към датата на издаване на заповедта 19.01.2012 г. автомобилът е извършвал превози, т.е. автомобилът се е движел по времето преди налагане на ПАМ. Което е логичен извод от необходимостта да се налага ПАМ с такова съдържание, тъй като, ако автомобилът не беше годен за движение по пътищата поради неизправности, не би се налагало да се прилага по отношение на него мярка „ спиране от движение”.

Представените от ответника справки за извършени годишни технически прегледи на превозното средство касаят период предхождащ времето на издаване на отменения административен акт – 11.03.2011 г. /лист 18/, когато автомобилът явно е бил в изправност, и периода на изпълнение на ПАМ /лист 49/, при което по обективни причини автомобилът не би могъл да бъде представен за ГТП, а и непредставянето на автомобила за ГПТ не води до извод, че същият е бил във фактическа неизправност към датата на издаване на заповедта за налагане на ПАМ.

С оглед изложеното до тук, съдът счита, че е безспорно доказано, че между настъпилите вреди по вещта на стойност 481,50 лв. и изпълнението на отменения като незаконосъобразен административен акт е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка, пряка последица са и необходимите разходи, които следва да се направят за транспортиране на автомобила до сервиз и полагане на труд за отстраняване на вредите на обща стойност от  219.48 лв. / 137,88 лв. + 81,60 лв. /.

Съдът счита, че предявеният иск за обезщетение на претърпени материални вреди се явява основателен и доказан за стойността от 700,98 лв. В останалата част за разликата до 800 лв. искът се явява недоказан и следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Относно предявения иск за обезщетение на претърпени от ищеца нематериални вреди на стойност 500 лв., съдът счита за установено следното:

Безспорно незаконосъобразното лишаване на собственика на лек автомобил от възможност да ползва същия по предназначение за период от 6 месеца причинява неудобство, при положение, че не се доказа той да е притежавал друг автомобил в процесния период, който е можел да ползва свободно. По делото се събраха гласни доказателства за това, че на ищеца се е налагало да ползва чужди автомобили през процесния период.

Безспорно е, че лишаването на собственика, ищец по настоящото дело, от възможността да ползва личния си автомобил за периода от 23.01.2012 г. до 23.06.2012 г. е било в изпълнение на отменената незаконосъобразна Заповед № РД-14-18-127/19.01.2012 г. издадена от ИД Началник на Областен отдел „Контролна дейност – ДАИ гр.Ловеч.

 Т.е. претърпените от ищеца неудобства, свързани с невъзможността да ползва личния си лек автомобил, са пряка последица от отменения незаконосъобразен административен акт.

Съдът счита, че предявеният иск за обезщетение на претърпените нематериални вреди в периода на изпълнение на принудителната административна мярка е основателен и следва да бъде уважен в пълен размер – 500 лв., което е справедливо обезщетение за причинените неудобства на ищеца от невъзможността да ползва вещта си по време на изпълнение на незаконосъобразната ПАМ.

С оглед изложеното до тук предявените искове се явяват основателни и следва да бъдат уважени в доказаните размери. Несъстоятелни са доводите на ответника, че по делото не са доказани незаконосъобразни действия на служители на ответника, които да са причинили щетите на ищеца. В случая е предявен иск по чл. 204 ал. 1 от АПК във вр. с чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ, за обезщетение на вреди, произтекли от отменен като незаконосъобразен административен акт с влязло в сила съдебно решение, а не причинени от незаконосъобразни действия на административен орган. Достатъчен е обективния факт на отменен като незаконосъобразен административен акт, без да има значение дали незаконосъобразността му се дължи на действия на конкретни длъжностни лица на ответника.

При този изход от делото основателни са претенцията на ищеца за възстановяване на деловодни разноски, както и претенцията на ответника за възстановяване на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска /Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г./.

Следва да се осъди ответникът да възстанови съответна на уважения  иск част от сумата от 710 лв. представляващи разноски за държавна такса /10 лв./, вещо лице /150 лв./ и възнаграждение за адвокат /300 лв. и 250 лв./, и да се осъди ищецът да възстанови на ответника съответна на отхвърления иск част от сумата от 218 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат с оглед материалния интерес по делото.

         На основание чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ, Ловешки административен съд, шести административен състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция Автомобилна администрация гр.София 1000 ул.Гурко №5, представлявана от изпълнителен директор, БУЛСТАТ 121410441 да заплати на В.Л.В. *** с ЕГН********** сумата от 700,98 лв. /седемстотин лева и 98 ст./ представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищеца от отменена като незаконосъобразна Заповед № РД-14-18-127/19.01.2012 г. издадена от ИД Началник на Областен отдел „Контролна дейност – ДАИ гр.Ловеч.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за причинени имуществени вреди за разликата от 99,02 лв. /деветдесет и девет лева и две ст./ до пълния размер от 800 лв. като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция Автомобилна администрация гр.София 1000 ул.Гурко №5, представлявана от изпълнителен директор, БУЛСТАТ 121410441 да заплати на В.Л.В. *** с ЕГН********** сумата от 500 лв. /петстотин лв./ представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от отменена като незаконосъобразна Заповед № РД-14-18-127/19.01.2012 г. издадена от ИД Началник на Областен отдел „Контролна дейност – ДАИ гр.Ловеч.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция Автомобилна администрация гр.София 1000 ул.Гурко №5, представлявана от изпълнителен директор, БУЛСТАТ 121410441 да заплати на В.Л.В. *** с ЕГН********** сумата от 653,20 лв. /шестстотин петдесет и три лева и двадесет ст./ представляваща извършени деловодни разноски съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА В.Л.В. *** с ЕГН********** да заплати на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация гр.София 1000 ул.Гурко №5, представлявана от изпълнителен директор, БУЛСТАТ 121410441 сумата от 16,60 лв. /шестнадесет лева и шестдесет стотинки/ представляващи извършени разноски за юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване чрез Ловешки административен съд пред Върховния административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Препис от решението да се връчи на страните по делото и Окръжна прокуратура - Ловеч.

 

                                                                  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: